Офшорни компании

Офшорни компании

"Никой в тази страна не е ни най-малкото, морално или законово задължен да управлява деловата си дейност така, че да дава възможност на данъчните власти да бръкнат по-дълбоко в джоба му"
Лорд Клайд

Всеки мениджър се стреми да минимизира разходите за данъци чрез изпозването на легални данъчни трикове. Една от възможностите за намаляване на данъците е използването на офшорна компания, която се учредява на територията на държава, законодателството на която предполага значително намаляване на данъчното облагане или отсъствие на такова ако компанията извършва своята дейност извън пределите на тази страна.

В световната практика като офшорни центрове са известни местата, където регистрираните компании и тръстове при спазването на определени условия се ползват от статута на "данъчна екстериториалност".Всъщност обаче, понятието обединява поне 4 различни вида територии:

1. Места без преки данъци не само върху регистрираните там компании, но и върху физическите лица.Такива са Бахамските острови, Бермуда, Каймановите острови, Търкс и Кайкос,Науру,Британските Вирджински острови или Вануату.

2. Места осигуряващи данъчна екстериториалност на регистрираните там компании, доколкото последните не реализират доход от търговска дейност в държавата на регистрация.Такива са Либерия, Панама, Хонг Конг, о-в Ман, Гибралтар и Коста Рика.

3. Места с ниски данъци и широко изградена система от споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.Такива са Холандските Антили, Мадейра, Мавриции и Кипър.

4. Места предлагащи специални данъчни облекчения, най-вече за дружества от холдингов тип, но понякога и за производствени предприятия.Такива са Швейцария,Люксембург, Лихтенщайн и Холандия.